Иван Вазов е роден на 9-и юли 1850 година в Сопот. И тази година се честват 168 години от рождението на Патриарха на българската литература.
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова - майка му да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния-при чичо си. Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно и Браила се запознава и с Христо Ботев. Именно тогава той създава повестта „Немили-недраги".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885). За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.
От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука", а заедно с Константин Величков основават списание „Зора".
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, където създава шедьовъра на българската класика - „Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си. Починалият на 22 септември 1921 г. в София автор и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
Поклон пред паметта му!
Да си припомним някои от незабравимите откъси от ,,Под игото“, които са актуални и днес, повече от век след написването на романа от великия български поет:
,,…България заслужава да се потрудим за нея.“
,,Който повдига революция, всичко забравя.“
,,Които се карат, те се обичат.“
,,Страхът…е най-висшата и безобразна форма на егоизма.“
,,Да знаеш да умираш – ето разковничето на победата.“
,,Наздраве, дружино! Кой що желае, господ да му даде; който нам злото мисли, господ да го очисти! Който нас мрази, по корем да се тътрази!“
,, -…никаква българска свобода не съществува.
-Не съществува, но ще я сдобием, приятелю мой.
-Как ще я сдобием?
-Като пием – отзова се някой иронически.
– Не, като се бием!“
